По пътя...
По влакови релси
животът ми мина,
в безлюдни купета,
без жар и камина.
В празни вагони,
претъпкани гари,
по снежни перони,
без мили другари!
Без майчина ласка,
без топли прегръдки,
без приятелско рамо
и нежни целувки.
Пътувах, не спирах
по пътища трудни...
Пътувах напразно
из хорските друми.
Разглеждах пейзажи
през есен и зима,
вървях по етажи
и спях на килима.
Хранех се с думи,
изречени тихи,
и злобни, и мили,
но всички платих ги!
За своята болка
на никой не казах,
затуй и сега
така се разказах.
Сега пак пътувам
във празен вагон,
дано нявга стигна
и своя перон...!
© Иринка All rights reserved.
