16.11.2007 г., 9:21 ч.

По пътя 

  Поезия
699 0 10

Откраднах символите от иконите

с поглед импозантно жив,

не станах жертва на каноните

по пътя стръмен и трънлив

и гонех пътища за никъде

без точен спомен и адрес,

а моят път, разголен, вика ме

и тръгвам сам към утрешния стрес,

защото изворът отдавна е пресъхнал,

а пътят все така опасен и трънлив,

гласът в сирените заглъхва,

угасва тъжен и сънлив

и вече не напрягам мускули

въжетата да скъсам със замах,

каруцата разпадна се от друсане,

но пеш вървя от грях на грях.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Батка, изтъркаха ми се бравото и комплиментите - ще чета всичко, което сътвориш! Ти си един от малкото...който поддържа силното ниво на писане. Всяка следваща дума ще е в повече............ Но ще рискувам да кажа, че явно при теб е нещо рутинно, нормално, и без излишно напъване. Или го имаш, или го нямаш....... Поклон!
  • Бих чела стиховете ти навсякъсе!
    Прекрасни са!
  • Много хубав стих ! Поздравления !!!
  • Безпощадно откровен стих...Поздравления!
  • Страхотно,страхотно!!!Браво, чудесен стих!Много,ама много ми хареса!!!
  • Моите почитания за стиха!
  • Отлично!Поздрав!
  • Браво, аплодисменти от мен,пълно 6.Дълбоко е,разтърстващо сетивата.Великолепно.
  • Символите от иконите ще те топлят
    потънали в погледа ти и ще те огрее
    светлина по пътя -"...пеш вървя от грях на грях."
    Прекрасно стихотворение.С много обич за светлината.
  • Поздрави за красивото стихотворение!!!6+
Предложения
: ??:??