По пътя
Откраднах символите от иконите
с поглед импозантно жив,
не станах жертва на каноните
по пътя стръмен и трънлив
и гонех пътища за никъде
без точен спомен и адрес,
а моят път, разголен, вика ме
и тръгвам сам към утрешния стрес,
защото изворът отдавна е пресъхнал,
а пътят все така опасен и трънлив,
гласът в сирените заглъхва,
угасва тъжен и сънлив
и вече не напрягам мускули
въжетата да скъсам със замах,
каруцата разпадна се от друсане,
но пеш вървя от грях на грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
