23.06.2024 г., 5:09

По пътя 22

305 0 0

       П О П Ъ Т Я 22

 

Отправил целеустремен мечтателски поглед,

към простора на Единственият,Безграничен Безкрай,

с неограниченият му низ от пъстри възможности

свободно се рея над контрастни видения от Ад и от Рай...

 

В миг съдбовен Съзнанието внезапно застива,

осъзнало,че не съществува нищо подобно,

което на Безкрая да бъде корективна алтернатива

и от тази идея моето реене губи своята опора.

 

30.05.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....