По пътя
Да, често чувах "Обичам те!",
даже бърках ги обич и страст.
Уморена от толкова тичане,
доста много "любов" преживях.
Ала после, след всяко "Обичам те!"
дни и нощи самотна мълчах -
и разбирах - поредното вричане
се превръща на пепел и прах.
Отегчена до смърт от "обичане"
и "любима" за вечер една,
празнота след поредно привличане -
вик и стон - самота, самота...
А се борех със зъби и нокти
да спася само миг или два...
Как копнеех за мъничко обич,
ала истинска, не на игра.
Казах стига! Заключих сърцето си,
обградих го с високи стени
и зачаках най-смелия рицар,
"мен горката" от мен да спаси.
От отровната чаша бях пила,
бях сковала сърцето си в лед.
В самота - ужасена треперех -
дни и нощи, години наред.
В океани от сълзи се давех,
доста много горчилка изпих,
но зараснаха лютите рани.
Да, успях и за всичко простих.
И дори тежко, смъртно ранена
любовта се спаси, оцеля.
Благодарна, че още я имам,
пълни шепи ще дам на света.
С. Кръстева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Кръстева Всички права запазени
