Да, често чувах "Обичам те!",

даже бърках ги обич и страст.

Уморена от толкова тичане,

доста много "любов" преживях.

Ала после, след всяко "Обичам те!"

дни и нощи самотна мълчах -

и разбирах - поредното вричане

се превръща на пепел и прах.

Отегчена до смърт от "обичане"

и "любима" за вечер една,

празнота след поредно привличане -

вик и стон - самота, самота...

А се борех със зъби и нокти

да спася само миг или два...

Как копнеех за мъничко обич,

ала истинска, не на игра.

Казах стига! Заключих сърцето си,

обградих го с високи стени

и зачаках най-смелия рицар,

"мен горката" от мен да спаси.

От отровната чаша бях пила,

бях сковала сърцето си в лед.

В самота - ужасена треперех -

дни и нощи, години наред.

В океани от сълзи се давех,

доста много горчилка изпих,

но зараснаха лютите рани.

Да, успях и за всичко простих.

И дори тежко, смъртно ранена

любовта се спаси, оцеля.

Благодарна, че още я имам,

пълни шепи ще дам на света.

С. Кръстева