По пътя
Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани,
крачим към своето рухване...
Просто е някак си,
смели сме - може би -
или младостта ни опива.
Местим краката си
с много въпроси
и тихомълком дори си отиваме...
Свършва пътечката
в бялото гробище -
с много любов отрупано.
Прашинка в окото ли,
пясък във зъбите?
Нищо не се е случило...
Невероятно и смешно?!
Колко е хубаво!
Крачим все още сред живите!...
- Праведни и грешни!
Любими, нелюбени!
Край Града на съня да преминем...
Пясъкът скърца,
сълзи в очите,
мрамор тежи на душите ни...
Развързани хвъркат
с крила във синьото -
кълват ни лошите мисли.
И пак по пътечките
към непознатото бъдеще,
вървим, дори се усмихваме...
Песъчинка в устата,
камък на пътя,
а за прашинката
даже не мислим...
20.05.2014, 18 ч, гр. Велико Търново, Народна библиотека "П. Славейков"
Заповядайте, драги откровеници, на първото ми четене в града на моята младост и приятелства - една моя отдавнашна мечта! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
