30.06.2022 г., 23:48

3. По пътя

867 10 16

 

И животът войнишки е с край...

След казармата – много пътеки,

но отличната диплома май,

не предвиждаше службици леки.

Приземих се в големият град...

и ми връчиха нова лопата.

Гимназист ли си – без занаят,

не очаквай голяма заплата.

За работник с доказан престиж

и с професия в днешното време

би отворил врати и Париж,

та в прегръдките си да те вземе.

 

И започнах... без опит, без стаж

Да изкачвам етаж след етаж.

 

11:20 часът, 1 февруари 2022

 

(Стихът е част от поемата „По следите на дните“ Втора част)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за обективния коментар и добавката в "любими", Мария! Всичко добро ти желая!
  • Тръгнах и аз по следата и ето, че стигнах до тук. Протегляш вниманието, така хубаво пишеш! Удоволствие е да те чета!
  • Благодаря ти, Жулиета, за днешното посещение! Благодаря за коментара, в "любими" и красивата звездичка, която ми подари! От сърце ти желая здраве, щастие и много, много творчески успехи! Хубав ден!
  • Добре написан стих, римуван точно. Темата е една осъзната реалност.
  • Миночка, радвам се, че не си ме забравила! Благодаря ти за коментара! Благодаря за пожеланията и щедростта на твоята душа! Твоята звездичка е също сред звездите на останалите, които зачетоха с присъствието си скромните ми писаници! И аз ти желая спокойна вечер и творчески успехи!
    Благодаря и на Таня за прочита и поставянето в "любими" Спокойна и романтична вечер!
    Благодаря и на всички, които само наминаха и прочетоха стиха ми.

По следите на дните - Втора част

2. Години на учение
От искрата на детския блян,
светлината беляза ми дните,
че да съм от мечти обладан,
да летя, с мисълта, сред звездите. ...
907 6 13

5. Изпитания

5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...
999 6 7

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...