Баткото (Николай Христов)
61 1176
28.11.2008 г., 22:01 ч.

По пътя на розата 

  Поезия » Философска
2144 0 24

ПО ПЪТЯ НА РОЗАТА

                                       На една страхотна приятелка,

                                       която се казва Розалина

 

Душата ми от полет ще се върне

в доброто старо, изморено тяло.

Букет звезди с копнеж ще ме прегърнат,

без упреци за щяло и не щяло.

 

Какво от туй, че божества нехаят

и че е луднал този кръгъл свят...

Аз искам розите да ми ухаят

и да те виждам само в розов цвят!

 

Гоблен космичен в звездната ми стая

девет музи вечно ще тъкат,

а розите отново ще ухаят

и с техните бодли ще съм богат!

 

И утре божествата ще нехаят,

пак ще е кръгъл този луднал свят,

но българските рози ще ухаят,

а ти отново ще си в розов цвят!

© Николай Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??