По пътя на розата
ПО ПЪТЯ НА РОЗАТА
На една страхотна приятелка,
която се казва Розалина
Душата ми от полет ще се върне
в доброто старо, изморено тяло.
Букет звезди с копнеж ще ме прегърнат,
без упреци за щяло и не щяло.
Какво от туй, че божества нехаят
и че е луднал този кръгъл свят...
Аз искам розите да ми ухаят
и да те виждам само в розов цвят!
Гоблен космичен в звездната ми стая
девет музи вечно ще тъкат,
а розите отново ще ухаят
и с техните бодли ще съм богат!
И утре божествата ще нехаят,
пак ще е кръгъл този луднал свят,
но българските рози ще ухаят,
а ти отново ще си в розов цвят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
