Баткото (Николай Христов)
61 1176
Nov 28, 2008, 10:01 PM

По пътя на розата 

  Poetry » Phylosophy
2143 0 24

ПО ПЪТЯ НА РОЗАТА

                                       На една страхотна приятелка,

                                       която се казва Розалина

 

Душата ми от полет ще се върне

в доброто старо, изморено тяло.

Букет звезди с копнеж ще ме прегърнат,

без упреци за щяло и не щяло.

 

Какво от туй, че божества нехаят

и че е луднал този кръгъл свят...

Аз искам розите да ми ухаят

и да те виждам само в розов цвят!

 

Гоблен космичен в звездната ми стая

девет музи вечно ще тъкат,

а розите отново ще ухаят

и с техните бодли ще съм богат!

 

И утре божествата ще нехаят,

пак ще е кръгъл този луднал свят,

но българските рози ще ухаят,

а ти отново ще си в розов цвят!

© Николай Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??