16.07.2013 г., 19:51

По пътя си

741 0 2

По пътя си

По пътя си към края -
същински будала -
изхвърлям и поставям
все нови начала.

Ох, купища изхвърлям!
Дано от тоз боклук
две-три зрънца покълнат,
храна да бъдат тук!

Изхвърлям вещи стари, 
а в пътя си сами 
поемат куп другари 
от миналите дни.

Слова изхвърлям - постен 
и лек ми е стиха, 
да мога да го нося 
по пътя към върха.

И пак в дом чужд осъмвам...
Във кой ли миг един 
в небето ще се върна -
бял дим от чер комин?

.......................................
По пътя си към края -
същински Буда-Алла(х)
изхвърлям и поставям 
все нови начала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...