desito_t (Десислава Танева)
130 292
11.09.2009 г., 0:21 ч.

По пътя си за никъде 

  Поезия » Друга
771 0 7

Разминахме се някъде във нищото,

тичайки да хванем нещо ново

и натрупваше се онова - излишното,

което всеки взема наготово...

 

 

Забързана да гоня себе си,

(онази, дето искам да достигна),

дразнех самотата и изнерви се,

бързичко със куфарите си пристигна

 

 

Обеща да те замества временно

и аз се съгласих да те оставя,

и като кръст с години носех бремето

на дните в опити да те забравя...

 

 

И силна съм, а всъщност  слаба,

наказана с това да те обичам,

да се ровя във зарасналата рана,

да те приемам и безмилостно да те отричам...

 

 

И тръгнала по пътя си за никъде,

търсейки загубената свобода,

събираща парчетата сърце,

наново ще се уча как да си простя...

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еми, Личка няма как да грешиш като ме познаваш добре и одавна...
  • Деси, имам някакви предположения за какво и за кой е писано това стихотворение, което ме разчувства. Мисля, че не греша...
  • Не е за никъде пътят ти, Деси! Прошката и то - навреме! Поздрав далечен...Ваше Благородие
  • Прекрасно!!!
  • събираща парчетата сърце,

    наново ще се уча как да си простя...
    ---
    хареса ми, много ми хареса.. и ми е познато като усещане!
  • Чудесно!
  • ..."да те приемам и безмилостно отричам..."много хубаво казано!целият живот е въртележка...ту така, ту иначе,поздрави!
Предложения
: ??:??