По пътя си за никъде
Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си,
(онази, дето искам да достигна),
дразнех самотата и изнерви се,
бързичко със куфарите си пристигна
Обеща да те замества временно
и аз се съгласих да те оставя,
и като кръст с години носех бремето
на дните в опити да те забравя...
И силна съм, а всъщност слаба,
наказана с това да те обичам,
да се ровя във зарасналата рана,
да те приемам и безмилостно да те отричам...
И тръгнала по пътя си за никъде,
търсейки загубената свобода,
събираща парчетата сърце,
наново ще се уча как да си простя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
