По пътя си за никъде
Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си,
(онази, дето искам да достигна),
дразнех самотата и изнерви се,
бързичко със куфарите си пристигна
Обеща да те замества временно
и аз се съгласих да те оставя,
и като кръст с години носех бремето
на дните в опити да те забравя...
И силна съм, а всъщност слаба,
наказана с това да те обичам,
да се ровя във зарасналата рана,
да те приемам и безмилостно да те отричам...
И тръгнала по пътя си за никъде,
търсейки загубената свобода,
събираща парчетата сърце,
наново ще се уча как да си простя...
© Десислава Танева All rights reserved.
