17.04.2011 г., 0:41

По рецепта

851 0 1

Пресити думите ми. Вятър са.

Ще избягат като бухнало бяло брашно.

Пусни страховете ми по водата.

После прибави сърца от черупки -

много бавно - едно по едно.

 

Знаеш - труден характер съм. Ще ме събираш

цели нощи по ръба на масата.

Похлупи ме, със кърпа завий ме.

Пак ще избягам. Тясно ми е.

 

Остави ме сама. Забрави ме.

Ще се отпусна в тавата - мека, съблечена.

Отиди си завинаги. След два часа върни се.

Ще съм точно за печене.

 

05.11.2010 В.Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...