Apr 17, 2011, 12:41 AM

По рецепта

  Poetry
849 0 1

Пресити думите ми. Вятър са.

Ще избягат като бухнало бяло брашно.

Пусни страховете ми по водата.

После прибави сърца от черупки -

много бавно - едно по едно.

 

Знаеш - труден характер съм. Ще ме събираш

цели нощи по ръба на масата.

Похлупи ме, със кърпа завий ме.

Пак ще избягам. Тясно ми е.

 

Остави ме сама. Забрави ме.

Ще се отпусна в тавата - мека, съблечена.

Отиди си завинаги. След два часа върни се.

Ще съм точно за печене.

 

05.11.2010 В.Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...