Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
8.07.2016 г., 7:43 ч.

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее. 

  Поезия » Любовна
806 2 8

 

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...

 

 

Изглеждаше светът вълшебен.

На нара звездните цветчета.

Бадема розов. Дребно бебе.

И гъсти, гъсти вечери.

Като змия се шмугвах из сумрака.

Ръцете на чудовищата дирех.

И чаках няма върколака.

Сега си има облик. Даже име.

Сега е свят. Като поречие. И тиня.

И тук-там избуяват гласовете.

Изпивам с виното хинина.

И помня, че отровата е взета.

Че скалпа ми - в ръцете на палача.

И аз - в дърво съм вкаменена.

Стълбата до Бога все изкачвам.

Уж Слънце е, а е студено.

И там - по страшните чукари.

Пилее вятър безконечни ласки.

Обиди и медузи знам как парят.

И вик сънят кошмарен стряска.

Една опашка на лисиче рижо.

Преметната възнак през световете.

На болката с езика рани ближа.

Стоя във детството. И търся недовзето.

Непипнато се стапя из чемшира.

Мутвака пази книги и пирони.

И сигурно сега съм сред сеира му.

И скърца детството. От старост. Гони ме.

Ще си отида. Някъде. Нататък.

По криволиците на тесните си пътища.

Да знаеш, бабо, не е сладка хапката.

Ни първата, ни тая дето с гняв поглъщам.

А гайдите ти още плачат жално.

Вълшебна жал. Сълзите ти повличат.

И още чакам огън да ме палне.

Езичникът с молитва да ме срича.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Копнеж по вярата... Боже, колко е хубаво хората да са свързани... Радвам се, че попаднах тук. Толкова богати изрази! Хубаво... Тъмнината ни слива в един-единствен копнеж, това усетих...
  • Гъста, колоритна и дъхава любовна лирика. Поздравления!
  • Езичнице! И вятъра ще укротиш с такава молитва!
  • Опияняваща, упоителна, напоително сочна поезия! Която води до пристрастяване...
  • Интересно произведение...
  • Ееех...!
    Истините на живота...!Армагани от съдбата...!Топло...!
  • Пази се от опашката на лиСица-рижа..., - коварна..., и жестока като Лукава жена...!!! Страхотно поетично излияние...!!!
    “Поезията, хубавата, искрената, голямата поезия е била винаги голямото обезщетение, което животът ни е давал, за да ни направи, след всички страдания, по-добри, по-красиви и по-смислени.” Georgi Markov
Предложения
: ??:??