По ръбчето на пръстена нощта се претъркули
и нямаше какво да каже, само - "липсваш ми".
Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,
прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.
Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете,
придърпа тихо пръстите на слънчевия лъч.
И ето ни самички, мечтаем да просветнем
на люлка от надежда. Навън царува глъч.
Чертаеше пътека, размисляше вселените,
целуваше надежди, завива ни в звезди...
Нощта е само време, дошло да ни поеме
в най-топлата система на свят от аз и ти.