По-силно е от мен
Да поговорим, искаш ли?
За времето, за хората около нас.
За миговете, крадени в нощта,
за дъжд, море, звезди, луна.
Да ти разказвам, искаш ли?
Как трудно се живее във лъжа.
А как прекрасно е да си обичан
и да усещаш истинската топлина.
Да те погаля, искаш ли?
Ръката ми в косите ти да спре.
И с поглед да чета в очите ти
за болки, радости, мечти.
Да те целуна, искаш ли?
Горещите си устни да ти подаря?
И дълго след това да мислиш:
"Сънувах ли? Коя бе тя?"
Не зная как да те наричам.
Какъв си, откъде дойде?
Но сигурна съм, че обичам.
Не питам искаш или не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
