По-силно е от мен
Да поговорим, искаш ли?
За времето, за хората около нас.
За миговете, крадени в нощта,
за дъжд, море, звезди, луна.
Да ти разказвам, искаш ли?
Как трудно се живее във лъжа.
А как прекрасно е да си обичан
и да усещаш истинската топлина.
Да те погаля, искаш ли?
Ръката ми в косите ти да спре.
И с поглед да чета в очите ти
за болки, радости, мечти.
Да те целуна, искаш ли?
Горещите си устни да ти подаря?
И дълго след това да мислиш:
"Сънувах ли? Коя бе тя?"
Не зная как да те наричам.
Какъв си, откъде дойде?
Но сигурна съм, че обичам.
Не питам искаш или не!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
