4.02.2009 г., 19:24

"... по-силно е от вричане..."

1.1K 0 12
 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=154575

 

 

 ***

 

танцуваме...

 

за кой ли път

поставям

дланите си

в твоята ръка -

по-силно е

от вричане...

 

танцувам...

под шепота на

бледа синева...

 

разлистват се...

 

телата ни

и пеят

и теменужени са

ласките на вятъра...

 

и музика

нелюбена се лее...

излива се

на снопове тъгата ни...

 

танцуваме...

 

за кой ли път

поставям

дланите си

в твоята ръка

по-силно е

от вричане...

 

танцувам...

 

обгърнала те в тишина...

 

 

04.02.09

Пловдив

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нежно, красиво, романтично...много хубаво.
  • ... непоправим си...
    романтик

    Благодаря! Винаги ми показваш една друга страна, не толкова брутална...

    Потанцувахме...
  • Песенно...
    !!!
  • http://www.youtube.com/watch?v=zX3armRM8Zs

    http://www.youtube.com/watch?v=fIw7-oW-r84

    http://www.youtube.com/watch?v=TgNxbGLESdo&feature=related

    танцуваме...

    за кой ли
    път
    поставям

    дланите си
    в твоята
    ръка -

    по-силно е
    от вричане...
    танцувам...

    под шепота
    на бледа
    синева...

    разлистват се...
    телата ни
    и пеят

    и теменужени са
    ласките
    на вятъра...

    и музика
    нелюбена
    се лее...

    излива се
    на снопове
    тъгата ни...

    танцуваме...

    за кой ли
    път
    поставям

    дланите си
    в твоята
    ръка –

    по-силно е
    от вричане...
    танцувам...

    обгърнала те
    в тишина...




    Представи си, че "танцуваме" е акорд - ДОМИНАНТА, който започва на ауфтакт и се излива в танц...( върви на 3, нещо като валс)
    ... второто "танцуваме" е нещо като "да капо ал фине"
    ... последната строфа се допълва с първото "танцуваме"




    примерно...
  • Усетих!
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...