vega666 (Младен Мисана)
1548 14289
25.09.2016 г., 23:04 ч.

По следите на изгубения вятър 

  Поезия
720 7 15

Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.

И в мъртвото небе самин препуска
подир къдриците на моравия залез.
Чертозите на този ден напуска,
преди тъмнеещата нощ да го прегази.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сякаш се понесох след вятъра "подир къдриците на моравия залез"! Красота!
  • Думите ти ефирно се носят и с вяра се движат мислите, които ти неотменно следваш. Изказ страхотен и емоции колкото трябва. Браво Младен
  • Красиво и кратко Поздравления!
  • Човекът ( и лирическия герой тук) върви по пътя си и възможно най -естествения начин е да следва сърцето си, да поема отговорност за изборите си и е отворен за света без предръсъдъци...
    Красиво написано!
  • Очарование и сила на стиховете........поздравления!
  • Само - как го каза..., леко, ефирно..., - като вятъра...!!!
  • Понякога е истински късмет
    да те обича и прегръща вятър.
    Вместо на вятъра(или на смет)
    да хвърляш любовта неразпозната...
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Докосваш!
  • Красиво е!
  • Харесах тези поетични образи!
  • Завладя ме едно усещане за наближаващ катаклизъм, за нещо неизбежно, предопределено... силна поезия!
  • Кой може да погали вятъра? Ами той не спира и се влюбва в залеза!
    Харесах, Младене! Оценявам го! Поздрави!
  • Тук сякаш попаднах в приказка и очаквам вълшебството всеки момент да се случи! Прекрасно е, Младене, отново творческият ти почерк се разпозна! Поздравявам те!
  • Хубав стих, Младене! Поздравления!
  • С надежда следващият ден да го намери пак... Или нечий сън... Много образно стихотворение, Мисана!
Предложения
: ??:??