Sep 25, 2016, 11:04 PM

По следите на изгубения вятър

Poetry

1.3K 7 14

Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.

И в мъртвото небе самин препуска
подир къдриците на моравия залез.
Чертозите на този ден напуска,
преди тъмнеещата нощ да го прегази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Сякаш се понесох след вятъра "подир къдриците на моравия залез"! Красота!

2018-12-05T19:51:21+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Думите ти ефирно се носят и с вяра се движат мислите, които ти неотменно следваш. Изказ страхотен и емоции колкото трябва. Браво Младен

2017-02-15T11:23:09+02:00
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Красиво и кратко Поздравления!

2016-11-02T22:32:39+02:00
Monserrat (Мелани)

Човекът ( и лирическия герой тук) върви по пътя си и възможно най -естествения начин е да следва сърцето си, да поема отговорност за изборите си и е отворен за света без предръсъдъци...
Красиво написано!

2016-09-30T21:34:45+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Само - как го каза..., леко, ефирно..., - като вятъра...!!!

2016-09-29T14:33:59+03:00