25 сент. 2016 г., 23:04

По следите на изгубения вятър

Поэзия

1.3K 7 14

Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.

И в мъртвото небе самин препуска
подир къдриците на моравия залез.
Чертозите на този ден напуска,
преди тъмнеещата нощ да го прегази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Сякаш се понесох след вятъра "подир къдриците на моравия залез"! Красота!

2018-12-05T19:51:21+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Думите ти ефирно се носят и с вяра се движат мислите, които ти неотменно следваш. Изказ страхотен и емоции колкото трябва. Браво Младен

2017-02-15T11:23:09+02:00
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Красиво и кратко Поздравления!

2016-11-02T22:32:39+02:00
Monserrat (Мелани)

Човекът ( и лирическия герой тук) върви по пътя си и възможно най -естествения начин е да следва сърцето си, да поема отговорност за изборите си и е отворен за света без предръсъдъци...
Красиво написано!

2016-09-30T21:34:45+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Само - как го каза..., леко, ефирно..., - като вятъра...!!!

2016-09-29T14:33:59+03:00