По спешност...
Сляла се със бурни ветрове,
с конски бяг до теб ще стигна...
Кротко спрях... Със счупени криле...
Пегас е храм... А в мен е само стигма...
Не се научих да поемам всяка длан,
докосването нямо ме гореше...
Отново път... След всеки извървян...
Криле ми трябват... И копита... Спешно...!
© Таня Георгиева Всички права запазени