17.12.2007 г., 11:18

По средата

643 0 14
 

Господинът е

на средна възраст.

Предполага се,

има повече от

средно образование.

Достатъчно е

да бъде и

среден на ръст,

за да заслужи

своето място

в средностатистическата

анонимна извадка.

Но той

и без друго

не се забелязва

със средното си

на дължина палто,

на цвят нещо средно между

този на очите

и онзи на зъбите му.

 

Господинът е

от средната класа,

пуши Средец,

заглежда се

по средношколки,

обича на хляба

и на дините

средата,

показва

среден пръст,

само когато

ситуацията

го повелява

и дори може

да изброи

всички държави,

които имат излаз

на Средиземно море.

 

Такъв като него

няма да го видиш

да върви до теб

по средата на улицата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаех,че си добро дете,Миме
  • Едно далеч надхвърлящо средните размери благодаря на всички!
  • Фактите такива, каквито са описани по невероятно готин начин. Браво, Мария - без дефиниция!Неопределените неща обикновено са най-интересни
  • Така ми осредни представите, че...
    Казах ти аз, за математиката и правопропорционалната и връзка със стиховете ти, но кой да чува!
    Ето го поредното доказателство!!!
    Убийствено оригинална си!
  • Хех* !
    Хареса ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...