По стъпките на лятото
В морето кървяща пътека
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен
на август последната жега.
Прегръща ме, свежа и мека,
вълнàта на бриза студен.
Опитвам се лятото в мрежа
да хвана. Зад борда водата
прецеждам, но няма надежда…
Небето от пурпурно злато
е сцена на край неизбежен:
отива си знойното лято.
31.08.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
