26.10.2013 г., 9:23

По стъпките на Скитника Евреин*...

1.3K 0 3

 

 

По стъпките на Скитникът Евреин*...

                   

                                             „ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта

                                               да скиташ, докогато се върна пак в света!”

                                                                               Николай  Лилиев

                                                                                  „ Ахасфер”

 

... Легендата отдавна е позната:

на Хълма Кръста и до днес кърви

и вечно изпреварвайки Съдбата

един човек през Времето върви...

 

Той, някога наказан със безсмъртие,

върви пред нас и първи е на ход,

а ние правим плахите си стъпки

след него на Човешкият живот...

 

Уверено твърдим, че е безкрайно,

но Времето по-малко е от миг

(това за нас!...), а другото е тайна

и в лунна нощ- мечта на романтик...

 

Но всеки миг крадем си от Безкрая,

и вмъкваме Историята там,

и знаем, че Животът ни това е:

изстрадан, преосмислян, изживян...

 

Смаляваме до нашите мащаби

Безкрая: до столетия, до дни,

понеже сме и смъртни, и сме слаби

невидими в Безброя от звезди!...

 

И то си е, Човешкото ни време,

но даже и заченато със Взрив,

във сетивата ни ограничени

за него няма Образ приемлив...

 

И то за нас фактически започва

от раждането, с Първият ни вик,

а Любовта е благодатна почва,

понеже е на Оня взрив връстник!...

 

И след това Човешката безкрайност

редува и падение и връх-

щом Първата целувка ни омае,

но свършва и с последният ни дъх!...

 

... А стъпките на Скитникът Евреин

примамно обещават Вечността,

но ние нямаме права над нея-

тя нам е обещана след смъртта!...

 

Живеем ли и в друго Измерение?...

Подробностите Бог ни е спестил...

Един възкръснал!... Мъчи ни съмнение

понякога: „А той дали е бил?...”

 

А девствено кастрирани монаси

и в лоното на своя манастир

от Скитника се плашат във съня си

и нямат от кошмарите си мир...

 

Сега живеем, а пред нас неясно

е Бъдащето- хаос от мечти...

В очакването всичко е прекрасно,

но всеки миг оказва се: „преди”...

 

Тъй в спомените нямаме проблеми,

но те са си живот на заден ход

и винаги са в миналото Време-

изгубено за нашият Живот!...

 

И този миг, във който разсъждавам,

е вече спомен, минал безвъзврат...

Оказва се: Животът ни минава

необясним... И скрива се назад... 

 

А миналото е възпоминание

и спомените са каквито са-

те някога били са и мечтание

и нежни пръсти в нечия коса...

 

От нас, за жалост, нищо не зависи:

от Разума ни, или от Страстта

и тъй по правила от друг разписани-

мълчи необяснимо Вечността!...

 

Когато преживяното е спомен

и Времето дори назад тече-

оказва се е даже вероломен

Животът, който лудо ни влече...

 

... Легендата от Хълма си остава,

дори без Кръст там Времето кърви-

забравило ни то си продължава...

... И Скитникът Евреин си върви...

 

Коста Качев,

25.10.2013.

                                                    

*само за тези, които не знаят: Ахасфер (Скитникът

Евреин) отказал на Исус Христос да отдъхне пред дома

му и да му даде вода, когато Исус носел кръста си към

Голгота.Тогава Христос му казал: „ Ти ще бъдеш скит-

ник по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага

тръгнал, подтикван от непреодилима сила и до днес се

скита непрестанно, безсмъртен и без да има време и

място за отдих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих... Нямам думи да изразя емоциите си...
  • Респектиран съм - отново - от силата на таланта и мисълта ти!
    Поздравления!
  • Този стих по философски начин ми подсказва, че животът е един и трябва да се живее тук и сега, и то достойно, за да можеш, когато се обърнеш назад да си с вдигнато чело и не знам защо, но се сетих за песента на Емил Димитров "Ако си дал"... Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...