17.06.2023 г., 12:26

По сърцето - "другата"

795 0 0

По сърцето, неговото, съм вече "другата", но...оставам първата.
Другата, заместничката - подобие, силует на единствената.
По сърце, неговото, пали и в очите й на новата,
търси моите влюбени искри.
По сърцето, неговото, боли и в нейните ръце
търси моите ласки - нежните.
По сърцето, неговото, сладни´ и в нейните устни,
търси...жадува като въздух моите целувки - сладките.
По сърце, неговото, аз съм първата...постоянната.
Другата по сърцето, неговото, за играта в нощта - играчка.
По сърце му тежи болезнено копнежа...да съм,
и само аз да остана една. Единствената.
Само мене със сетивата - да пребъда и остана.
Само мене с тялото и душата - да люби и изгаря, да обича.
Слабостта му съм аз за цял живот - любов и зарад любовта, омраза.
Страстта му съм и кипежа - грубост, силна с волята в нежността.
По сърцето негово, болката, истината и измамата.
Първата, постоянно желаната, от ориста... съдбовно,
с венеца наричана, орисаната.
Единствена...Жената! 
Кръвта във вените му, тека, вбесяваща и горяща.
Въздуха в гърдите му, вдъхва ме, радост и тъга.
Гласът, шепота на устните му - моето име, сладък мед и горчивина.
В нощите му със съня и през росата на деня,
копнежът, по кожата му трептежа.
В очите искрящата сълза, капнала от моя взор, вътре в неговия поглед -
отражение на страстите му в сърцевината.
На ръцете му - свидно бленувана, прегръдката в чест и липса на самотата.
Другата!?
Другата...греха му на тялото в нощта - "упокоя" на сетивата. 
Другата, просто глътка, уж, за живината.
Другата...по сърцето, неговото, "истината" измамна.
Другата...на единствената по сърце - заместничка.
Другата за играта...и пред единствената да застава, конкуренция не й става.
Простичка сянка, измамна, си остава!  
По сърцето негово, другата, "конкуренцията"  -
илюзия, истинска му... бъднина станала, уж, на съвестта!


16.06.2023г.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...