7.02.2009 г., 13:59

По тънките мисли на вятъра

2.5K 0 23

ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА

 

Копнях я в мечти непремерени -

повита в снагата на лятото,

с крила на танцуващи жерави

по тънките мисли на вятъра...

 

Целунах я, тъй незаслужено...

запратила в облак цветята ми,

през свойте очи теменужени,

по тънките мисли на вятъра...

 

Забрави ме! Тръгна на някъде -

стопи се във залеза с ятото.

Аз още я чувам понякога

по тънките мисли на вятъра...

 

24.12.2008.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...