7.02.2009 г., 13:59

По тънките мисли на вятъра

2.5K 0 23

ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА

 

Копнях я в мечти непремерени -

повита в снагата на лятото,

с крила на танцуващи жерави

по тънките мисли на вятъра...

 

Целунах я, тъй незаслужено...

запратила в облак цветята ми,

през свойте очи теменужени,

по тънките мисли на вятъра...

 

Забрави ме! Тръгна на някъде -

стопи се във залеза с ятото.

Аз още я чувам понякога

по тънките мисли на вятъра...

 

24.12.2008.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...