7.02.2009 г., 13:59

По тънките мисли на вятъра

2.5K 0 23

ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА

 

Копнях я в мечти непремерени -

повита в снагата на лятото,

с крила на танцуващи жерави

по тънките мисли на вятъра...

 

Целунах я, тъй незаслужено...

запратила в облак цветята ми,

през свойте очи теменужени,

по тънките мисли на вятъра...

 

Забрави ме! Тръгна на някъде -

стопи се във залеза с ятото.

Аз още я чувам понякога

по тънките мисли на вятъра...

 

24.12.2008.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...