Feb 7, 2009, 1:59 PM

По тънките мисли на вятъра

  Poetry » Love
2.5K 0 23

ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА

 

Копнях я в мечти непремерени -

повита в снагата на лятото,

с крила на танцуващи жерави

по тънките мисли на вятъра...

 

Целунах я, тъй незаслужено...

запратила в облак цветята ми,

през свойте очи теменужени,

по тънките мисли на вятъра...

 

Забрави ме! Тръгна на някъде -

стопи се във залеза с ятото.

Аз още я чувам понякога

по тънките мисли на вятъра...

 

24.12.2008.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...