Feb 7, 2009, 1:59 PM

По тънките мисли на вятъра

  Poetry » Love
2.5K 0 23

ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА

 

Копнях я в мечти непремерени -

повита в снагата на лятото,

с крила на танцуващи жерави

по тънките мисли на вятъра...

 

Целунах я, тъй незаслужено...

запратила в облак цветята ми,

през свойте очи теменужени,

по тънките мисли на вятъра...

 

Забрави ме! Тръгна на някъде -

стопи се във залеза с ятото.

Аз още я чувам понякога

по тънките мисли на вятъра...

 

24.12.2008.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...