11.11.2024 г., 0:55

По уличките на стария град

470 0 0

Старинни къщи с
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.

 

Рози и люляци
неудържимо цъфтят.
Дървета подивели – също.
В които птици пеят до припадък.

 

Попили детски тропот,
и смях, и сълзи коридори.
Огледала, познали черен креп.
Шум от пристигащи файтони

 

и заминаващи. Пиано.
Трапези празнични...
... А днес – зад счупени стъкла
с изящна дограма се веят

 

стари вестници като помахващи
ръце на хора, някога
живели в тези домове...
Дали след време

 

и зад нашите прозорци,
където сме обичали и мразили;
където са се смели и плакали
децата ни; където сме били

 

посрещани от летища и гари;
душите ни със скъсани пердета
ще помахват на минувачите
случайни?!... Сигурно.

 

А слънчеви лъчи,
и дъжд, и сняг, мъгла
ще падат над покривите на града,
докато съществува планетата Земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...