По вятъра ще ти изпратя мъничко любов
Разбрах, че за теб
е още твърде рано
да ме видиш през прозореца
на твойта самота...
Време е да тръгвам,
но оставям мъничка следа
в мисълта ти...
Няма да се обърна, за да
кажа сбогом.
Сливам се с тълпата
и еднообразието на деня,
скрих една сълза в душата си,
да напомня теб в нощта...
Мислите отново са
така студени,
но аз зная, че ще свикна с тях,
чувствата остават спотаени,
моля се това да не е грях!...
Ще заспя прегърната
от лунна светлина,
в сънищата отговорите
откривам.
Няма страх и никаква съдба,
със звездите тайни знаци
пак рисувам.
Ще се усмихна на деня,
с цветята тихо ще говоря,
ще откъсна мъничко любов,
за теб...
и по вятъра ще ти я пратя.
Когато я почувстваш
в топъл полъх, лятна нежност,
спомни си, че това съм аз,
частица от една красива вечност!...
27.01.2013 г.
автор: Моника Стойчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
