По вятъра ще ти изпратя мъничко любов

Jan 31, 2013, 1:29 PM

Poetry » White poetry

859 0 2

Разбрах, че за теб

е още твърде рано

да ме видиш през прозореца

на твойта самота...

Време е да тръгвам,

но оставям мъничка следа

в мисълта ти...

Няма да се обърна, за да

кажа сбогом.

Сливам се с тълпата

и еднообразието на деня,

скрих една сълза в душата си,

да напомня теб в нощта...

Мислите отново са

така студени,

но аз зная, че ще свикна с тях,

чувствата остават спотаени,

моля се това да не е грях!...

Ще заспя прегърната

от лунна светлина,

в сънищата отговорите

откривам.

Няма страх и никаква съдба,

със звездите тайни знаци

пак рисувам.

Ще се усмихна на деня,

с цветята тихо ще говоря,

ще откъсна мъничко любов,

за теб...

и по вятъра ще ти я пратя.

Когато я почувстваш

в топъл полъх, лятна нежност,

спомни си, че това съм аз,

частица от една красива вечност!...

27.01.2013 г.

автор: Моника Стойчева

Please sign in with your account so you can comment and vote.

myworld (Аз)

2013-11-17T12:08:13+02:00

Аз се наслаждавам истински на твоята поезия! Нося я в душата след всеки прочит на някое твое стихотворение! Благодаря ти, че докосваш нежните ми струни!
contessa (Светла Асенова)

2013-01-31T13:40:51+02:00

Деликатна, както винаги ...