Българийо, с какво ще те запомни

народът ти – че майка си добра,

или си кръст за мислите бездомни,

под който не покълва бъднина!

Не хуля, не изричам светотатства –

безбожни думи не изрича син!

Разграбват вълци твоите богатства,

напудрили се с европейски грим!

Царица славна си била, светица,

пресилна за отколешния свят –

но днес си тъжна, грохнала старица,

останала без пенсия и хляб!

А дългото мълчание тежи ти –

от думи неизречени кървиш...

И не по път към дните си честити –

след виещата глутница вървиш!