По вълчата следа
Българийо, с какво ще те запомни
народът ти – че майка си добра,
или си кръст за мислите бездомни,
под който не покълва бъднина!
Не хуля, не изричам светотатства –
безбожни думи не изрича син!
Разграбват вълци твоите богатства,
напудрили се с европейски грим!
Царица славна си била, светица,
пресилна за отколешния свят –
но днес си тъжна, грохнала старица,
останала без пенсия и хляб!
А дългото мълчание тежи ти –
от думи неизречени кървиш...
И не по път към дните си честити –
след виещата глутница вървиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
