По вълните на любовта
По вълните на любовта се носим
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла,
във очите ми виж небето синьо.
Почувствай ме, за ласки зажадняла,
разливащ се в теб като руйно вино.
Заедно осъществихме един блян,
в самотните нощи толкова желан.
Ухаещ на рози и с шампанско полян,
живот- обич ти от нас бе избран.
Поиска ме от слънцето и от Бог,
измоли ме за себе си като съдба.
Сърцето ти ангелско беше залог,
че към земния рай ще те отведа.
Обичам те вечно, моя Афродита,
и ще вървим двама ръка за ръка.
Няма къде душата ми да скита,
за мен изгряваш прекрасна звезда.
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла,
във очите ми виж небето синьо.
Почувствай ме, за ласки зажадняла,
разливащ се в теб като руйно вино.
Заедно осъществихме един блян,
в самотните нощи толкова желан.
Ухаещ на рози и с шампанско полян,
живот- обич ти от нас бе избран.
Поиска ме от слънцето и от Бог,
измоли ме за себе си като съдба.
Сърцето ти ангелско беше залог,
че към земния рай ще те отведа.
Обичам те вечно, моя Афродита,
и ще вървим двама ръка за ръка.
Няма къде душата ми да скита,
за мен изгряваш прекрасна звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
