По вълните на любовта
По вълните на любовта се носим
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла,
във очите ми виж небето синьо.
Почувствай ме, за ласки зажадняла,
разливащ се в теб като руйно вино.
Заедно осъществихме един блян,
в самотните нощи толкова желан.
Ухаещ на рози и с шампанско полян,
живот- обич ти от нас бе избран.
Поиска ме от слънцето и от Бог,
измоли ме за себе си като съдба.
Сърцето ти ангелско беше залог,
че към земния рай ще те отведа.
Обичам те вечно, моя Афродита,
и ще вървим двама ръка за ръка.
Няма къде душата ми да скита,
за мен изгряваш прекрасна звезда.
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла,
във очите ми виж небето синьо.
Почувствай ме, за ласки зажадняла,
разливащ се в теб като руйно вино.
Заедно осъществихме един блян,
в самотните нощи толкова желан.
Ухаещ на рози и с шампанско полян,
живот- обич ти от нас бе избран.
Поиска ме от слънцето и от Бог,
измоли ме за себе си като съдба.
Сърцето ти ангелско беше залог,
че към земния рай ще те отведа.
Обичам те вечно, моя Афродита,
и ще вървим двама ръка за ръка.
Няма къде душата ми да скита,
за мен изгряваш прекрасна звезда.
© Васил Георгиев All rights reserved.
