Apr 4, 2008, 12:35 PM

По вълните на любовта

  Poetry » Love
975 0 10
По вълните на любовта се носим
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.

Прегръщай ме ненаситна, занемяла,
във очите ми виж небето синьо.
Почувствай ме, за ласки зажадняла,
разливащ се в теб като руйно вино.

Заедно осъществихме един блян,
в самотните нощи толкова желан.
Ухаещ на рози и с шампанско полян,
живот- обич ти от нас бе избран.

Поиска ме от слънцето и от Бог,
измоли ме за себе си като съдба.
Сърцето ти ангелско беше залог,
че към земния рай ще те отведа.

Обичам те вечно, моя Афродита,
и ще вървим двама ръка за ръка.
Няма къде душата ми да скита,
за мен изгряваш прекрасна звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасна яхта имаш Васко!!!
    дано да е все с тебе!
    пожелавам ти го от сърце!!!
  • Прекрасно стихотворение!!!
    Поздравления!!!
  • Прочетох този стих и сякаш попаднах в рая на Земята, наречен "любов".
    Защото само един влюбен може да пише така...И, ако е поет.
    А Ти си, Победителю! Бъди!

  • "Заедно осъществихме един блян" - щастливец си, Победителю!
  • "Обичам те вечно, моя..."- ответна вечност ти желая! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...