По взаимно съгласие
Не ме нападай некоректно.
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога?
В какво виновен съм пред теб?
Със тебе любовта е дрога,
без тебе пък е пуста степ.
От тебе обич исках само.
От тебе исках и любов.
Затуй ти дадох мъжко рамо
в живот - за двама ни суров.
Не ти ли стига свободата,
която давам от сърце?
На всяка календарна дата
те нося здраво на ръце.
По-силна обич ли намери
от моята към теб, жена?
Или сърцето ти трепери
пред чужда мъжка светлина?
Щом искаш - да се раделиме!
И няма нужда от сеир.
Вината нека споделиме,
в душите ни да има мир...
А аз, останал без жената,
като пчеличката без мед,
щу духна нейде из страната
да търся другаде късмет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
