^l^ (Нежното Ласо)
571 3017
20.12.2007 г., 21:09 ч.

По|x|лупена (The way to my soul) 

  Поезия
757 0 14
 

"Не искай  върху руините

на душата ми нови градове

да построим - над тези земи

тегне древно проклятие..."

 

И преди не беше никак гладък пътят -

трънлив бе и стръмен, с опасни дерета.

Как зарита под тонове маса, разбираемо -

да достигнеш душата ми непробиваема?

Тъмно беше, и прашно, въздух не стъпвал

да вдъхне живец на живота изсъхнал,

загнил, одимен от огньовете стари,

туристи забравили...

 

 

„Хладнокръвен великан,

със снежна пелерина

той постлан.

В пукнатините му живее

надеждата последна.

Носи се натам, където

                                                                                       не се топят ледовете..."

 

 

Стопиха се от тежки пари ледовете -

бликнаха океани, заляха долините -

опустели, прижаднели за влажна целувка.

Сляха се те, попиха, удвоиха всяка молекула.

Завилняха настъпателно тихи течения,

наситени с напиращи гръмко въздишки,

издъхани, издъхнали под острие на висулка,

зимата обрулила...

 

 

„Как искаш да достигнеш
дълбините на очите ми?
Не разбра ли вече - такава суша
и светът не помни..."

  

Оттичат се водите по слъзни пътечки,

сбират се яростно в миокарден въртоп.

Пълни се сърцето, приижда небивал потоп,

ала задържа го със сетни сухожилия...

И тази, сегашната - Долина на Смъртта,

напояват единствено снежинките ледени

от небето, вятърът понесъл към очите ми,

празните...

 

 

 

Добрите стари, топли, кафяви светила

изневериха, светлината им бледнее.

Слабост е вече пречупвателната сила,

през лупа - гледам между розови... РАМКИ.

Светът ми сега в диоптри се мери,

по-ясно детайлите виждам с нови очи -

заместители на „прозорците" ми запотени...

А отвън е всичко...

Късогледо;

              замъглено;

                             раздалечено;
                                                 отчуждено...

 

 

 

 

И преди не беше никак гладък пътят -

мъчен, без следи след себе си, душата

прогонваше със студенина и безразличие.

И ревностно я пазех от всяческо проникване -

несъмнено, не по улици съм я натъкнала...

Сега преграда остъклена със страха се съюзила,

двойно пътя към душата ми препречват,

как съм позволила...

 

 

 

Преди не беше гладък, но го имаше пътят.

Дори сама мостове да издигам, ще те пропъди

на празнотата във очите хладнокръвието...

Взираш се в тях, но не подобие душевно,

а само криво отражение ще срещнеш,

на себе си, загледан в неделими бездни,

недосетил се за своето неугледно

заслепение...

 

 

п.п. Страх ме е, че след това ми откровение ще се отвори нова страница... пределните 40...(ох... това е нещо ново...)

© Нежното Ласо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано стана толкова добра някой ден,че да ти дишам прахта;>>
  • Геврече, в теб бушуват толкова чувства и мисли, толкова си впечатлително, колко оригинални стихове са се изляли от душата ти...браво!!!
  • Благодаря ти,Ниана:>>>>>
  • Интересна е поезията ти!
    Винаги си оригинална!
    Много ми харесва и този стих!
  • Не знам какво да кажа..Радвате ме ужасно много..Хубаво е да знаеш,че това,което обичаш да правиш и извира от тебго оценяват и други..Благодарности!
  • Благодаря, докоснахме се и ще се докосваме
    до Поезията ти и през рамки и очила, миличка!!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • много трудно прочетох с тези дребни букви,
    но си струваше! наистина си нестандартна и уникална...
    радвам ти се много, с обич за теб.
  • Чудесно е....
  • Ужасно сте мили..Благодаря..Точно тия редове са ми най-скъпите..и навярно от душата дойдоха:>Първоначалният замисъл беше..да опиша очите като отражение на душата..и сложиш ли очила..сякаш попречваш на другите да надзърнат в теб..А то какво се получи:>>
  • Уникална си !!!
    Браво !
  • Браво!
    Страхотно е!
  • Нямам думи миличка! Уникален стих!!!
    Поздрав!
  • Страхотно!
  • Удивително!Страхотно!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??