По|x|лупена (The way to my soul)
"Не искай върху руините
на душата ми нови градове
да построим - над тези земи
тегне древно проклятие..."
И преди не беше никак гладък пътят -
трънлив бе и стръмен, с опасни дерета.
Как зарита под тонове маса, разбираемо -
да достигнеш душата ми непробиваема?
Тъмно беше, и прашно, въздух не стъпвал
да вдъхне живец на живота изсъхнал,
загнил, одимен от огньовете стари,
туристи забравили...
„Хладнокръвен великан,
със снежна пелерина
той постлан.
В пукнатините му живее
надеждата последна.
Носи се натам, където
не се топят ледовете..."
Стопиха се от тежки пари ледовете -
бликнаха океани, заляха долините -
опустели, прижаднели за влажна целувка.
Сляха се те, попиха, удвоиха всяка молекула.
Завилняха настъпателно тихи течения,
наситени с напиращи гръмко въздишки,
издъхани, издъхнали под острие на висулка,
зимата обрулила...
„Как искаш да достигнеш
дълбините на очите ми?
Не разбра ли вече - такава суша
и светът не помни..."
Оттичат се водите по слъзни пътечки,
сбират се яростно в миокарден въртоп.
Пълни се сърцето, приижда небивал потоп,
ала задържа го със сетни сухожилия...
И тази, сегашната - Долина на Смъртта,
напояват единствено снежинките ледени
от небето, вятърът понесъл към очите ми,
празните...
Добрите стари, топли, кафяви светила
изневериха, светлината им бледнее.
Слабост е вече пречупвателната сила,
през лупа - гледам между розови... РАМКИ.
Светът ми сега в диоптри се мери,
по-ясно детайлите виждам с нови очи -
заместители на „прозорците" ми запотени...
А отвън е всичко...
Късогледо;
замъглено;
раздалечено;
отчуждено...
И преди не беше никак гладък пътят -
мъчен, без следи след себе си, душата
прогонваше със студенина и безразличие.
И ревностно я пазех от всяческо проникване -
несъмнено, не по улици съм я натъкнала...
Сега преграда остъклена със страха се съюзила,
двойно пътя към душата ми препречват,
как съм позволила...
Преди не беше гладък, но го имаше пътят.
Дори сама мостове да издигам, ще те пропъди
на празнотата във очите хладнокръвието...
Взираш се в тях, но не подобие душевно,
а само криво отражение ще срещнеш,
на себе си, загледан в неделими бездни,
недосетил се за своето неугледно
заслепение...
п.п. Страх ме е, че след това ми откровение ще се отвори нова страница... пределните 40...(ох... това е нещо ново...)
© Нежното Ласо All rights reserved.
го оценяват и други..Благодарности!