Деница (Деница Ангелова)
99 219
14.07.2016 г., 10:39 ч.

По залез 

  Поезия » Пейзажна
417 0 4

Поглеждам те…

Нощта е тъй красива,

когато слънцето се готви да заспива.

В постелята с зелена пелена

отпуска тежка огнена глава

и облаците с факлата си пали.

Как да заспя…

Във мен горят пожари.

Поглеждам вечерта лилаво-синкава

и плахата луна едва надникнала.

Вземи ме, слънце мое –

нека спя

в света на твойте златни чудеса

по-сладки от съня ти,

но едва ли

по-чудни от разкошния ти залез…

 

 

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??