По залез
Поглеждам те…
Нощта е тъй красива,
когато слънцето се готви да заспива.
В постелята с зелена пелена
отпуска тежка огнена глава
и облаците с факлата си пали.
Как да заспя…
Във мен горят пожари.
Поглеждам вечерта лилаво-синкава
и плахата луна едва надникнала.
Вземи ме, слънце мое –
нека спя
в света на твойте златни чудеса
по-сладки от съня ти,
но едва ли
по-чудни от разкошния ти залез…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
Поздрави и за вас от мен!
