14 июл. 2016 г., 10:39

По залез 

  Поэзия » Пейзажная
434 0 4

Поглеждам те…

Нощта е тъй красива,

когато слънцето се готви да заспива.

В постелята с зелена пелена

отпуска тежка огнена глава

и облаците с факлата си пали.

Как да заспя…

Във мен горят пожари.

Поглеждам вечерта лилаво-синкава

и плахата луна едва надникнала.

Вземи ме, слънце мое –

нека спя

в света на твойте златни чудеса

по-сладки от съня ти,

но едва ли

по-чудни от разкошния ти залез…

 

 

© Деница Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??