Поглеждам те…
Нощта е тъй красива,
когато слънцето се готви да заспива.
В постелята с зелена пелена
отпуска тежка огнена глава
и облаците с факлата си пали.
Как да заспя…
Във мен горят пожари.
Поглеждам вечерта лилаво-синкава
и плахата луна едва надникнала.
Вземи ме, слънце мое –
нека спя
в света на твойте златни чудеса
по-сладки от съня ти,
но едва ли
по-чудни от разкошния ти залез…
© Деница Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и за вас от мен!