Jul 14, 2016, 10:39 AM

По залез 

  Poetry » Landscape
433 0 4

Поглеждам те…

Нощта е тъй красива,

когато слънцето се готви да заспива.

В постелята с зелена пелена

отпуска тежка огнена глава

и облаците с факлата си пали.

Как да заспя…

Във мен горят пожари.

Поглеждам вечерта лилаво-синкава

и плахата луна едва надникнала.

Вземи ме, слънце мое –

нека спя

в света на твойте златни чудеса

по-сладки от съня ти,

но едва ли

по-чудни от разкошния ти залез…

 

 

© Деница Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??