Поглеждам те…
Нощта е тъй красива,
когато слънцето се готви да заспива.
В постелята с зелена пелена
отпуска тежка огнена глава
и облаците с факлата си пали.
Как да заспя…
Във мен горят пожари.
Поглеждам вечерта лилаво-синкава
и плахата луна едва надникнала.
Вземи ме, слънце мое –
нека спя
в света на твойте златни чудеса
по-сладки от съня ти,
но едва ли
по-чудни от разкошния ти залез…
© Деница Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и за вас от мен!