Деница (Деница Ангелова)
99 219
14 jul 2016, 10:39

По залез 

  Poesía » Del paisaje
431 0 4

Поглеждам те…

Нощта е тъй красива,

когато слънцето се готви да заспива.

В постелята с зелена пелена

отпуска тежка огнена глава

и облаците с факлата си пали.

Как да заспя…

Във мен горят пожари.

Поглеждам вечерта лилаво-синкава

и плахата луна едва надникнала.

Вземи ме, слънце мое –

нека спя

в света на твойте златни чудеса

по-сладки от съня ти,

но едва ли

по-чудни от разкошния ти залез…

 

 

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??