6.06.2009 г., 21:05

По залез II

11.7K 3 38

                                                                               ... Тази вечер залезът е сребърен.

                                                                               Аз съм с много залези богат.

                                                                                          Васил Златарев

 

 

                          По залез II

 

Напълних погледа си с късен залез.

Във мислите запазих светлина.

По залез всичките стрелки са спряли

в окръжности от пълна тишина.

 

По залез всичките дървета

в душите си са плачещи върби,

осеяли последната пътека

със нежност от притихнали сълзи.

 

Намерих спомените си във времето,

преди да стане сребърна нощта.

По залез цялата Вселена

е миг, потънал в любовта.

 

По залез дланите полека

докосват края на деня.

Лъчите са безкрайно меки...

Душата ми сега е топлина.

 

          Венцислав Янакиев

                   06.06.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Успех
  • Красиво, много красиво, определено!!!
  • Много нежен и красив залез!
    Поздравления!
  • "По залез всичките стрелки са спряли

    в окръжности от пълна тишина."

    "По залез цялата Вселена

    е миг, потънал в любовта."

    Безвремие,топлина и любов...по залез...Много красиво!
  • Радвам се , че открих тази красота и стиховете ти.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...