6 июн. 2009 г., 21:05

По залез II

11.7K 3 38

                                                                               ... Тази вечер залезът е сребърен.

                                                                               Аз съм с много залези богат.

                                                                                          Васил Златарев

 

 

                          По залез II

 

Напълних погледа си с късен залез.

Във мислите запазих светлина.

По залез всичките стрелки са спряли

в окръжности от пълна тишина.

 

По залез всичките дървета

в душите си са плачещи върби,

осеяли последната пътека

със нежност от притихнали сълзи.

 

Намерих спомените си във времето,

преди да стане сребърна нощта.

По залез цялата Вселена

е миг, потънал в любовта.

 

По залез дланите полека

докосват края на деня.

Лъчите са безкрайно меки...

Душата ми сега е топлина.

 

          Венцислав Янакиев

                   06.06.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Успех
  • Красиво, много красиво, определено!!!
  • Много нежен и красив залез!
    Поздравления!
  • "По залез всичките стрелки са спряли

    в окръжности от пълна тишина."

    "По залез цялата Вселена

    е миг, потънал в любовта."

    Безвремие,топлина и любов...по залез...Много красиво!
  • Радвам се , че открих тази красота и стиховете ти.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...