6 jun 2009, 21:05

По залез II

  Poesía
11.7K 3 38

                                                                               ... Тази вечер залезът е сребърен.

                                                                               Аз съм с много залези богат.

                                                                                          Васил Златарев

 

 

                          По залез II

 

Напълних погледа си с късен залез.

Във мислите запазих светлина.

По залез всичките стрелки са спряли

в окръжности от пълна тишина.

 

По залез всичките дървета

в душите си са плачещи върби,

осеяли последната пътека

със нежност от притихнали сълзи.

 

Намерих спомените си във времето,

преди да стане сребърна нощта.

По залез цялата Вселена

е миг, потънал в любовта.

 

По залез дланите полека

докосват края на деня.

Лъчите са безкрайно меки...

Душата ми сега е топлина.

 

          Венцислав Янакиев

                   06.06.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Успех
  • Красиво, много красиво, определено!!!
  • Много нежен и красив залез!
    Поздравления!
  • "По залез всичките стрелки са спряли

    в окръжности от пълна тишина."

    "По залез цялата Вселена

    е миг, потънал в любовта."

    Безвремие,топлина и любов...по залез...Много красиво!
  • Радвам се , че открих тази красота и стиховете ти.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...