Jun 6, 2009, 9:05 PM

По залез II

  Poetry
11.7K 3 38

                                                                               ... Тази вечер залезът е сребърен.

                                                                               Аз съм с много залези богат.

                                                                                          Васил Златарев

 

 

                          По залез II

 

Напълних погледа си с късен залез.

Във мислите запазих светлина.

По залез всичките стрелки са спряли

в окръжности от пълна тишина.

 

По залез всичките дървета

в душите си са плачещи върби,

осеяли последната пътека

със нежност от притихнали сълзи.

 

Намерих спомените си във времето,

преди да стане сребърна нощта.

По залез цялата Вселена

е миг, потънал в любовта.

 

По залез дланите полека

докосват края на деня.

Лъчите са безкрайно меки...

Душата ми сега е топлина.

 

          Венцислав Янакиев

                   06.06.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Успех
  • Красиво, много красиво, определено!!!
  • Много нежен и красив залез!
    Поздравления!
  • "По залез всичките стрелки са спряли

    в окръжности от пълна тишина."

    "По залез цялата Вселена

    е миг, потънал в любовта."

    Безвремие,топлина и любов...по залез...Много красиво!
  • Радвам се , че открих тази красота и стиховете ти.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...