29.11.2011 г., 12:31

Победа

429 0 0

Живея   аз   в      света  на  думите

а тялото  ми    е   изпълнено  с   предчувствия,

с  капризи, навици  и  свобода,

умее  разума   да   подчинява.



То   тръгва голо   и  трептящо.  

Върви   под  знака  на  природата,

подчинява  се   само  на    инстинктите

и  преражда   истински  материята.

 

 

Не го  възпирай   ти! 

Не  го  лъжи!   Не го  лишавай

от  тази  кратка  радост

на  тържеството  на   плътта.

 


Така  ще  победиш    смъртта   и  ще  оцелееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....