28.11.2007 г., 16:44

Победата е твоя

812 0 3
Предателко, недей - не питай! Вече знам!
Знам за какво си дошла - да обсебваш!
Нямаш нищо - нито безхаберие, нито срам,
бавно в мене ти се вливаш...

Пропиваш вените ми с твоя мирис,
завладяваш всяка част от моя ум.
Нейде там си и в чистия ми ирис,
- радвай се на големия триумф.

Победата е твоя, но за моя сметка.
Робството е мое, но чрез твоя живот.
И всичко е една фина, паячена плетка,
събрана в думата "ЛЮБОВ".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...