26.10.2014 г., 9:41 ч.

Побързай 

  Поезия » Любовна
445 0 1

Не си тръгвай, за вечност една остани,
да лекуваме с устните рани.
Да повярваме с теб на красиви лъжи.
Нека истини в нас те да станат.

 

Пихме толкова чаши горчива любов.
Сметки плащахме – слепи, себични.
И захвърляхме чувствата в огъня нов,
а разделите взимаха всичко.

 

Докосни ме с ръце... докосни ме с очи.
Няма време. Животът е дързост.
Уморени са нашите грешни души.
Няма вечни любови... Побързай!

 

Или може би има, но само една,
по-голяма от всичко, различна...
и за нея преграда не е и смъртта -
тя е прошка, която обича...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво за и за този твой стих, Мишо!
    С интерес следя творчеството ти
    и мога да твърдя, че всички твои
    стихове ми харесват!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??