sisi6571 (Светла Илиева)
46 3471
19.03.2021 г., 7:39 ч.

Почакай, Детство! 

  Поезия
424 4 13

Почакай ме, Детство! Не виждаш ли - още съм малка! 
Във топлата къща, обгърната в орех огромен,
аз още раста и се уча да пиша с писалка,
във приказки още живея с любими герои.

От слънце родено - във макове, в цветни градини,
аз имам селце с необята на синя вселена - 
аз имам земята от рая с най-сладките дини  
и цяяяло небе чучулиги, летящи със мене.

Търкулвам се, цялата в смях, по баира надолу.
А с пламнала, алена грива, с каручка от злато,
препуска към мене, понесено в устрема конен,
и чатка с копита в сърцето ми вечното лято.

В каручката - дарове - мънички, земни вълшебства - 
завити венчета и звън на овчарски торбички,
среднощна симфония (лична!) от щурчов оркестър,
печат във праха от следите на боси петички,

 

уюта на печка бумтяща и песен на чайник,
и още... гора, дъх на прясно сено, медни кошери,
ушанка за сняг, курабийки, откраднати тайно,
одеалце със три пеперуди... и още... и още...

Почакай ме, Детство, на празник безкраен прилично,
на ехо, повтарящо детски възторг многогласно,
на топла прегръдка, на пълни с бонбони ръчички...
Не бързай! Поспри! Не, не искам за миг да порасна!

Почакай, Вълшебнико! Знам, имаш чудно ковчеже - 
магии и блянове, скрити зад тайна ключалка.
Поискам ли сто, поръси ме с прашеца вълшебен,
и едно ми сбъдни - да остана завинаги малка! 


______
 

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??