Почакай ме, Детство! Не виждаш ли - още съм малка!
Във топлата къща, обгърната в орех огромен,
аз още раста и се уча да пиша с писалка,
във приказки още живея с любими герои.
От слънце родено - във макове, в цветни градини,
аз имам селце с необята на синя вселена -
аз имам земята от рая с най-сладките дини
и цяяяло небе чучулиги, летящи със мене.
Търкулвам се, цялата в смях, по баира надолу.
А с пламнала, алена грива, с каручка от злато,
препуска към мене, понесено в устрема конен,
и чатка с копита в сърцето ми вечното лято. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация